Светлината лекува - Древни познания и развитие
Светлинната терапия има много дълга история. От хилядолетия хората по целия свят отдават значение на важността на светлината за нормалното функциониране на човешкия организъм.
Първият източник на светлина, използван с лечебна цел е слънчевата светлина. Използването на слънчева светлина за лечение е известно като хелиотерапия. Първият писмен документ посочва, че използването на хелиотерапията датира от около 1 400 година пр.н.е. Индуси са лекували пациенти, страдащи от кожни заболявания, използвайки различни растения, чрез излагане под въздействието на слънчевите лъчи. Хипократ, който е живял през пети век пр.н.е., е препоръчвал слънчевата светлина, като средство за лечение на много заболявания. Древните египетски, гръцки, римски и арабски лекари са включили светлинната терапия към общите методи за лечения. Въпреки че много древни лекари са вярвали. че терапевтичният ефект на слънчевата светлина се дължи на топлината, излъчвана от слънчевите лъчи, по това време не е съществувало научно обяснение за терапиите със слънчева светлина.
В края на 19-ти век хелиотерапията като метод за лечение е била призната от много лекари. През 1903 година в Лейзин, Швейцария, Д-р Ролиер е открил първата болница за лечение на туберколоза и рахит, чрез излагане под въздействието на слънчевите лъчи. През 1914 година той издава книгата „ La Cure du Soleil", в която публикува резултатите си от провежданото лечение с хелиотерапия. Излагане „на открито" - под въздействието на естествените слънчеви лъчи е било широко разпространено за лечение на рани, по време на Първата Световна война (1914-1918) и Втората Световна война (1939-1945) в Обединеното Кралство, Италия, Франция и Германия.
От хелиотерапия към фототерапия
Важни терапевтични ефекти от слънчевата светлина, подтикнаха много изследователи
да разработят и използват филтрирано слънчево лъчение и изкуствен светлинен източник. По този начин, фототерапията се превърна в алтернатива на хелиотерапията. През 1893 година, датският лекар Ниелс Риберг Финсен е разработил един от първите уреди , способни да произвеждат технически синтезирана „слънчева светлина". Съществуват ясно обособени предимства на технически синтезираната светлина : параметри , като интензитет и излъчван светлинен спектър са контролируеми.
В периода от 1895 година до 1903 година той е лекувал повече от 950 пациенти , болни от lupus vulgaris (туберкулоза на кожата), използвайки филтрирана , технически синтезирана „слънчева светлина". През 1903 година той е бил награден с Нобелова награда в медицината за неговите изследвания върху светлинната терапия и за постигнатите изключителни терапевтични резултати . Д-р Финсен след това се счита за основател на съвременната светлинна терапия.
РЕВОЛЮЦИОНЕН ПРОБИВ В СВЕТЛИННАТА ТЕРАПИЯ И BIOPTRON
В началото на развитието на фотомедицината, най-вече инфрачервените и ултравиолетовите части от спектъра са използвани в светлинната терапия.
В началото на 80-те години, екип от специалисти разработwat идеята за създаване на светлинен източник , който по същество е базиран върху лазерната технология , но работи с почти целия спектър от видимата светлина и част от инфрачервената светлина. Поляризацията на светлината се приемаше за важен параметър, отговорен за биостимулативните ефекти.
Системата за светлинна терапия BIOPTRON e създадена на цялата тази основа, подобрявайки и актуализирайки цялостно технологията, за да има по-добри резултати и по-широк обхват на действие.